Утринна магия

Снимка от Philip Ackermann

Какво чудно нещо е времето, неусетно и кротко те въвлича в свят неопитомен, тихо преминаващ от сладък сън в ден. Едвам недоловим гласец на врабец радостно напомня за събудилото се утро. Дъбове като снажни исполини, кой от кой по-голям и страховит пазят тишината от града.

Прочети още

Път

Мъгла е погълнала небето,
улиците свистят обагрени със кръв.
Кой ще е следващия на шосето,
Кой ли иска да бъде последен, а не пръв.

Прочети още

Душ

Всичко бе също толкова тривиално и скучно, както и преди. Все същата баня с малки бели плочки на стените, сбутана мивка, удобно сгушила се до душа, и голямо огледало с описани мръсни кръгове и следи от пръсти по него. 

Прочети още

Образ

Годините минават а образа ти е все там,
усмихнат и приветливо засмян.
Следвам го, хванат за нежна му длан,
водещ душата ми до самотен, призрачен пристан.

Прочети още

Джудит

Джудит влезе в стаята на малката си споделена къщичка. Тя беше съвсем малко глуповата, но по принцип не й личеше чак толкова. Обичаше диня, но малко хора знаеха това. Споделяше много рядко и още по-рядко излизаше. Стилистически погледнато, без своите дрехи, тя беше съвсем нормална жена. Беше малко непохватна, тромава, но майка й я бе възпитала добре и имаше походка като на изискана дама. Каквато всъщност не бе!

Прочети още