Ехо от стъпки преследва ме пак,
зародило се в сърцето без знак, без предупреждение
далеч в притихналия вечен вечерен мрак.
Образ
Годините минават а образа ти е все там,
усмихнат и приветливо засмян.
Следвам го, хванат за нежна му длан,
водещ душата ми до самотен, призрачен пристан.
Моето детство – комсомолът в Кичево
Лято. Време за почивка, море, пясък в дупето, щуротии на килограм, ледени сокчета, сладоледи, бира (след 8 клас, мамо, спокойно). Всичко, което може да те разхлади или развесели. Когато питам моите приятели и познати за тяхното лято като деца, то винаги получавам приблизително еднакви отговори. Семейни ваканции, летни лагери, игри с приятели до смрачаване, закачки с момичета, докато аз, аз колих кокошки на село!
За щяло и нещяло! Част 1
Човешкото любопитство винаги е имало голяма роля в развитието на света, било то в сферата на науката, технологиите, политиката или социалното развитие. То е частицата от нас, която ни кара да преоткриваме нови хоризонти, разширяваме знанията си и да преодоляваме предоставените ни от вселената страхове от непознатото . Неотдавна реших да започна социален експеримент, наречен “За щяло и нещяло”. Той представлява серия от интервюта, чиято цел е да предостави различни гледни точни, на хора от различни прослойки, държави и култури, върху отделни социални и световни теми. В центъра на проекта е заложена пълната свобода, без ограничения, без замаскиране, просто разкриване на чистата нешлифована същност на интервюирания. Разликата от нормалните интервюта се крие в това, че участниците сами избират своите тема. Това е така, защото хората говорят с много повече желание по интересни за тях теми. Емоцията, която всеки добавя от себе си, превръща обикновеното, тривиално интервюто в изключително специално преживяване. С радост Ви представям първата част от проекта, която ни въвлича в една доста познатата на всички тема.
Джудит
Джудит влезе в стаята на малката си споделена къщичка. Тя беше съвсем малко глуповата, но по принцип не й личеше чак толкова. Обичаше диня, но малко хора знаеха това. Споделяше много рядко и още по-рядко излизаше. Стилистически погледнато, без своите дрехи, тя беше съвсем нормална жена. Беше малко непохватна, тромава, но майка й я бе възпитала добре и имаше походка като на изискана дама. Каквато всъщност не бе!
Прочети още