Какво чудно нещо е времето, неусетно и кротко те въвлича в свят неопитомен, тихо преминаващ от сладък сън в ден. Едвам недоловим гласец на врабец радостно напомня за събудилото се утро. Дъбове като снажни исполини, кой от кой по-голям и страховит пазят тишината от града.
Тревата безшумно расне, чешмички и фонтани гласно бълват сладка неутолима песен, а хората бавно като безгрижни мравчици пъплят из необятната природна шир. Сърни с бронзов оттенък надничат плахо над техните господари с уверено спокойствие. Атмосферата трепери от радостни безшумни камбани, носещи отмора и покой.
Ненадейно сив грохот грозно се извива и прокрадва през дърветата и леко поклаща тревата. Хармонията скоро ще бъде нарушена, градът ще възцарува и ще дойде следващата сцена. Лицата с маска на радост и възвишен оптимизъм скоро отново ще я свалят и неестествено ще заемат своята еластична градска форма. Ще забравят за красотата, погълнати в купом от бетоновата хала. Но тос покой в това царство вълшебно и от мнозина бленувано отново ще обгърне всеки свой гост с целувка и маслинова клонка. Сутринта е по-мъдра от нощта, а светът е по-красива и уютен с привкус на кафе и утрешна роса.