Годините минават а образа ти е все там,
усмихнат и приветливо засмян.
Следвам го, хванат за нежна му длан,
водещ душата ми до самотен, призрачен пристан.
Зелените смарагдени очи озаряват хоризонта за миг,
който бива последван от измъчен, притихнал, душевен вик.
Морета преплувах в търсене за истина една,
че да бъда удавник в океана на живота е моята съдба.
Не мога да кажа обичам те, дори и да искам,
дори истинско е знам,
но аз съм любов а ти мъдрост,
ох пак си сам, глупак, каква дързост.
Дай ми шанс, дай ми,
моля се всеки ден,
но времето лети ли лети,
а ти отдавна не си до мен.