Моето детство – комсомолът в Кичево

Hammer-And-Sickle-Soviet-Union-Flag-Symbol-And-Its-MeaningЛято. Време за почивка, море, пясък в дупето, щуротии на килограм, ледени сокчета, сладоледи, бира (след 8 клас, мамо, спокойно). Всичко, което може да те разхлади или развесели. Когато питам моите приятели и познати за тяхното лято като деца, то винаги получавам приблизително еднакви отговори. Семейни ваканции, летни лагери, игри с приятели до смрачаване, закачки с момичета, докато аз, аз колих кокошки на село!

Ако Вие сте от първата група, краткотрайна загуба на логика и разум от текста до този момент е напълно възможна и е обратима след първия параграф. Както вече се подразбира, лятото не бе точно моят любим сезон поради простата причина наречена Комунизъм, пардон, село. Очевидно, поради крехката ми възраст и все още неразвитите у мен пророческо-астрални умения, нямам никакви спомени за тези „славни“ времена на пионерство, дисциплина, равенство и братство. За мой късмет имам баба. Тя ми разказваше въз основи за суровите и тежки времена чрез нейните хиляди истории, чувани поне от 4 поколения вече. Това бе напълно недостатъчно и тя силно желаеше да ми покаже нагледно тези тъмни дебри на българската история. Тогава бе създаден комсомолът в село Кичево, покриващ до основи всички административни стандарти на СССР от 1976.

Ставането рано сутрин е досадно и неприятно за всички хора, но събуждането през ранните часове на лятната ваканция би трябвало да е наказуемо. Нашият малък комсомол по стечение на обстоятелствата имаше само 3-ма директори и две чавдарчета, които по произвола на съдбата бяхме аз и по-големият ми брат. Удрянето на алармата в 7:30 винаги предизвикваше в мен мисли за възможността да се изкриви пространствено-времевия континуум. За съжаление нямах достатъчно време да размишлявам над този свръхземен въпрос за дълго, което може би е и причината да не взема Нобеловата награда за физика през 2030 (Мерси, бабо). Широко разпространеното мнение, че бабите тъпчат внуците си до пръсване така и си остана само легенда в моето семейство. Една бърза питка с масло, сирене и орехи (въпреки исполинския ръст и телосложение на брат ми, тази нутри диета успя да сломи всичките му мечти да стане бодибилдър). Тъкмо ти се отваря апетит за още една, но удря камбаната за работа и трябва да се строявате. Обичайните ни занимания включваха физзарядка в продължение на 5-6 часа, следваща следните кръгови упражнения: помагане в градината, бране на десетки видове зеленчуци и плодове в промишлени количества, правене на лютеница, затваряне на компоти, с една дума – всичко. Малка фабрика, само че без заплащане. Разбира се, баба ми не е цербер и ни даваше време за обяд и 1 час почивка, като на всички работници, все пак експлоатацията си има и някакви законови рамки. Имаше си бачкане, но при някои занимания не ми позволяваха да участвам. Не е нормално за дете на 10 години да обезглавява кокошки, като екзекутор през френската революция и да се вживява, че ще прочисти кокошата нация от паразити. Обикновените деца играят на криеница, футбол, излизат в парка, карат колелета, а аз се учих на истинските неща от живота, под знака на чука и сърпа. Вярно, научаваш разни интересни неща като например, че смъртния рефлекс на кокошките може да е доста силен и да си походят малко без глава. Не, не съм звънял на социалните, нямаше нужда. Компенсацията за този робски труд беше ходене на морето през уикендите, когато всички животни и хора се изсипваха на плажната ивица във Варна. Това масово препълване изграждаше умалена версия на Содом и Гомор. През моя комунизъм беше така или отиваш на море, като послушно и заслужило чавдарче, или висиш на село и най-вероятно пак нещо абсолютно случайно ще изскочи. За съжаление, не обичах много да ходя на море, защото както престоят в банята, така и на морето бе около 1 час със събличането и къпането. Разбира се, поради тежката натура на нашия труд, бяхме освободени от задължителната втора такса и затова оставахме до малко по-късно. Графикът бе следния: 15:00 пристигане, последвано от яко мазане със защитен крем, след което заприличваш на албинос, 15:30 влизане в морето, 16:00 лека закуска ( че после трябва домати се поливат) и в интервал от 30 минути се влизаше и излизаше от водата до към 18:00 часа. Това продължи до 7-ми клас, когато разбрах, че на това му се вика робство и е забранено. Непосредствено след което взех решение да предложа сам референдум и да го гласувам за целия народ
(Тоест само за мен. Брат ми беше вече се бе измъкнал от тази клопка). Ако трябва да се представи ситуацията по-нагледно, за да разберете как е било, то просто Ви предлагам следната картина. Като изключим угояването, лесната домакинска работа и че баба ни не искаше да ни яде, то може да се каже че бяхме модерна СОЦ версия на приказката за Хензел и Гретел. Запомнете, Комунизмът не е хубаво нещо и е абсолютно доказана неговата неефективност на практика. Ако все още имате някакви съмнения в думите ми и вярвате в пълното равенство, моля свържете се с кол центъра на комсомол Кичево и запазете своето ексклузивно място сега!

Разбира се, всичко казано по-горе е в голяма степен преувеличено и е с цел развлечение, без никакво намерение да обиждам баба ми или омаловажавам ценното времето прекарано на село. Да, наистина не бяха най-приятните летни ваканции, но съм й много благодарен за всичко, което съм научил и е направила за мен. Обичам те, бабо!

П.С. Ще Ви оставя и един много любим цитат от тези отминали времена: „Другарю, помни, че всяка изгубена минута струва 0.05 ст.“

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *