Историята познава немалко случаи на пандемии през годините – „Черната смърт (чумата)“, „Испанския грип“ от 1918, „ХИВ/СПИН“, „Чумата на Юстиниан“, “Пандемията от Холера” и много много други. Настъпилата пандемия от COVID-19 със сигурност представлява най-голямото предизвикателство в модерната история на света и засяга всички нас.
Паралелно с всички вируси и болести в България от години върлува и една доста по-страшна зараза. Нейните симптоми засягат частично или цялостно мозъка на човек. Тя често причинява трайни вреди върху неговата когнитивна дейност, води до замъгляване на съзнанието и здравата му преценка. Честите избухвания, краткотрайната памет и завишеният риск от преждевременна мозъчна смърт също са често срещани признаци. Тази така наречена болест носи името „Глупост“ и е изключително опасна. Неслучайно българският поет я е увековечил с думите: „Глупостта ходи по хората“.
On Bullshit (Глупост)
Журналистическата професия от самото си създаване е смятана за един от стълбовете на демократичното общество. Нейната важна роля да информира населението, като спазват журналистическите стандарти за обективност и акуратност чрез новините, е в основата на съвременния ни живот. За жалост в днешно време сред част от журналистите този стандарт е изгубил своята важност или напълно изчезнал, също както стандарта за месните продукти „Стара Планина“.
Вдъхновен от статията за журналистическата подкатегория „Bullshit” (Простотия) в блога „Наука и Критични мислене“, реших и аз да изследвам генетичния код на тази плъзнала болест. Теорията зад този феномен е базирана от американския философ Хари Франкфурт в научния му труд „On Bullshit“. Според нея основната цел е да се убеди аудиторията в дадена теза, като е без значение дали тя ще бъде склонена към представените виждания на автора чрез истина или лъжа. Хората от тази категория на журналистиката, така наречените клавишотъпкачи, не се интересуват от фактите или измислиците. Това е така, защото техните основни подбуди са лични или чужди интереси. Целта на този подраздел е създаването на най-често писмено съдържание, което не съдържа дори косвени фрагменти на истината или лъжата. Сътворената напълно нова алтернативна реалност обслужва виждания и интереси на определена група от хора или частни индивиди. Познато?
За разлика от това, дори лъжците знаят и имат интерес към истината. Това е с цел да могат умело да я избегнат или преиначат фактите в тяхна полза. Разбира се, лъжата не само може да има за цел да подведе своя събеседник, но носи със себе си и уронващия фактор. Заблуждаващите действия най-често водят до срив в репутацията и достоверността на индивида или организацията, която губи своето доверие сред обществото. Това за съжаление не се отнася и за гореспоменатата група от „журналисти“. Ако една глупост бива изречена достатъчен брой пъти, тя може да се трансформират удобно в лъжа или истина, в зависимост от ситуацията. Огромният интерес на определени лица към дадена тема или събитие, малкото познания на автора, доброто му въображение и безскрупулността му са в основата на изкуството на „простотията“ [1]. Как да се предпазим от цялото това онлайн съдържание, което ни залива в наши дни? Много просто – добра медийна хигиена.
Основни правила за отлична медийна хигиена
По света има общо 54 държави на всички 6 обитаеми континента, които са приели частични или цялостни мерки против дезинформацията. Въпреки че в много от африканските държави тези политики имат по-скоро негативен ефект и са свързани с контрола над медийната среда, то в Европа е различно [2].
Едни от най-стриктните мерки на стария континент са не къде да е, а във Франция. Първата важна точка от закона там дава правото на съдия да спре разпространението на дезинформационни материали преди избори. Друго правило гласи, че властите могат легално да премахват неистинно съдържание от социална медия и дори да закрият сайта, който го публикува. В Германия също е приет закон, който принуждава всички социални мрежи да премахват потенциално вредно съдържание [2]. При неизпълнение от страна на организациите, те са заплашени с глоби до 50 милиона евро. Уви, такива закони не съществуват в множество европейски страни и България не е изключение. Затова се пазете сами, защото няма кой да ви пази във Фейсбук. Ето и моите съвети.
Подбирайте добре своите източници
Ако в центъра на информационните ви канали са заложени клюки, скандали, спорни и преувеличени или често нелогични статии, не сте на правилното място. Избягвайте шокиращите заглавия, а ако все пак сте се хванали на кукичката прочетете поне цялата статия. В голяма част от случаите заглавието няма нищо общо с предадената в извадката информация. Освен това, внимавайте със статиите, които имат неизвестни автори. В доста голям процент от случаите това е така, защото репортерът не може или не желае да защити думите си. Най-често това явление се среща при клюките и новините с непроверен произход, за да се избегне риска от опетняване на името на автора. Всеки себеуважаващ се журналист би поставил своите инициали под работата си, което носи допълнителна тежест към цялостната стойност на един материал и неговата истинност.
Без значение от политическата пристрастност на предпочитаната от вас медия, внимавайте за крайни мнения и изопачени данни. Стремете се да интерпретирате информацията рационално и да изграждате мнението на базата на всички аргументи около темата. Все пак, ако нямате времето или мотивацията да обхванете цялата тема, бъдете поне запознати с базовите точки на двете страни. Няма медия в България и като цяло в света, която да е абсолютно безпристрастна, затова не желая да налагам моето мнение кои източници са най-достоверни и добри. Използвайте вашето сиво вещество разумно и направете най-правилния избор за вас.
Социалните платформи НЕ са авторитетни медии
Социалните медии се характеризират като технологични компании, които не създават и не разпространяват свое оригинално съдържание. Те поддържат тезата, че тяхната роля е единствено да спомагат за процеса на изграждане и популяризиране на чужди материали[3]. Поради използваната терминология за идентификация („платформа“ или „технологична компания“), тези бизнеси умело избягват всички регулации, на които една новинарска организация би подлежала (телевизия, вестник, радио, списание и т.н.) [4].
Според Джефри Готфрид и Елиса Шийрър от института Pew Research, в последните години социалните медии са се превърнали в главен механизъм за намиране и консумиране на новини [5]. Ироничният факт в този случай е, че точно тези социалните платформи имат все по-засилено влияние и важност върху медийната структура и цялостната новинарска екосистема в наши дни. Като вземем предвид гореспоменатия аргумент, социалните мрежи дават пълната свобода на хората да изразяват лични мнения, опит, материали и съдържание от различно естество. Въпреки това, регулаторната роля на тези платформи обхваща единствено техните собствени политики за използване. Примери за такива са забраната за разпространение на порнографски материали, сцените на насилие и омразната реч [6]. Следователно, съдържанието, което достига до вас, не подлежи на строги медийни регулации и най-често не може да бъде проверено за достоверност.
От 2016 година насам, Фейсбук приема куп мерки като мултифакторен алгоритъм за фактуалност [7], верификация на потребителя от трети лица, по-лесно докладване на фалшиви новини, предупреждения и много други [8]. За съжаление голяма част от тези мерки са само и единствено за англоговорещата аудитория и не са достигнал до българското съдържание все още. Дори и да бъдат приети тези норми, страниците или потребителите лесно могат да замаскират фалшивото съдържание чрез препращане към собствения си сайт. Разбира се ако това не проработи винаги може да се създаде нов потребител, който да разпространява същите материалите в социалните мрежи.
В онлайн пространството никога не можете да бъдете сигурни кой стои срещу вас и дали това не е поредният компютърен бот или интернет трол. Затова при вашия следващ контакт с претенциозно заглавие се запитайте дали то може и да не е вярно. Например – статия заявяваща, че новата стратегия за децата заплашва родителските ви правa и вашето дете може да бъде отнето неправомерно. В този случай, най-добре отворете сайта на правителството, свалете оригиналния документ, прочетете го и преценете сами дали дадената медия не ви предоставя невярна информация, изопачавайки истината. Било то с цел сензация или нечии интереси. Не се подвеждайте на такива материали, защото в голяма част от случаите те са изкривени или неистинни факти, лични мнения, препубликувани стари новини или в краен случай плод на нечие въображение.
И най-важното – Избягвайте глупостта и фалшивите новини
В световен мащаб се приемат различни методики за противодействие срещу Covid-19, но всички тези здравни мерки са с единствената цел да опазят вашето здраве. Както здравните експерти по целия свят ви съветват да спазвате по-строга лична хигиена, социална дистанция, носене на маска, избягването от ненужни пътувания и т.н., така и аз апелирам към вас със следното.
Моля спазвайте по-строга медийна хигиена. Пазете дистанция от поне 1 метър от всякакви жълти медии и съмнителни сайтове. Ако се докоснете до такива моля измийте си ръцете със сапун за поне 20 секунди и дезинфекцирайте след това. Проветрявайте и проверявайте своите източници и новини и не допускайте да бъдете заразени с „глупостта“, която е навсякъде около нас. Информацията е там. Използвайте я умно и заложете на здравия си разум, за да вземате правилните граждански решения. Да си информиран е секси. А ти секси ли си?
Източници:
[1] Frankfurt, H.G. (1985) On Bullshit, Princeton: Princeton University Press.
[2] Funke, D. and Flamini, D., (2018) A guide to anti-misinformation actions around the world, Poynter, [online] Available at: https://www.poynter.org/ifcn/anti-misinformation-actions/
[3] D’Onfro, J., (2016) Facebook is telling the world it’s not a media company, but it might be too late, Business Insider,
Available at: https://www.businessinsider.com/mark-zuckerberg-on-facebook-being-a-media-company-2016-8?r=US&IR=T
[4]Philip M. Napoli and Robyn Caplan, (2016) When media companies insist they’re not media companies and why it matters for communications policy, article for Telecommunications Policy Research Conference (Arlington, Va.), [online] Available at: https://dukespace.lib.duke.edu/dspace/handle/10161/13897
[5] Gottfried, J. and Shearer, E., (2016) News use across social media platforms 2016, Pew Research Center, [online] Available at: https://www.journalism.org/2016/05/26/news-use-across-social-media-platforms-2016/
[6] Facebook, (2020) Community Standards, [online] Available at: https://www.facebook.com/communitystandards/introduction
[7] Owen, H.L., (2016) Clamping down on viral fake news, Facebook partners with sites like Snopes and adds new user reporting, NiemanLab,
[8]Hutchinson, A. (2016) Facebook to Crack Down on Fake News – The Implications of Zuckerberg’s Plan, Social Media Today, [online] Available at: https://www.socialmediatoday.com/social-networks/facebook-crack-down-fake-news-implications-zuckerbergs-plan