Любовта, ах това специално чувство, което преобразява всеки сериозен и зрял мъж или жена в голямо, миличко детенце. Ако Ви се случи да се сблъскате с необясним прилив на адреналин, когато чуеш най-любимия глас на света, и омекване на всички гъвкави и не чак толкова гъвкави части на тялото до разтапяне, това означават само едно.
Влюбен си, глупако, бягай! Както Дийн Мартин отбелязва в една от най-популярните си песни: всеки обича някого, понякога! Този чуден феномен се случва със сигурност над 250 пъти в минута, като това не е случайно поради равния на това число брой на родени бебета в минута. Любовта си има различни размери, форми, цветове и отенъци, които в даден момент избеляват и губят облика си, носейки горчив вкус на раздяла. Всичко в този свят дори и любовта има своя кръговрат на живота. Порoден от натуралната загуба на любим човек, поради усложненията в семейството или просто изчезналата обич между двойката.
Нека приемем любовта като игра на шах, в която и двамата участници в началото прилагат оптимални стратегии, за да получат достъп до сърцето на противника. В най-ожесточената и пламенна схватка на любовния фронт те изпадат в любов и попадат в ситуация на пат (термин за равенство в шаха). От този момент нататък двойката преминава в равновесно състояние, в което всеки от играчите споделя дадени отговорности за вярност, приятелство, уважение, приемственост, себеотрицание, привързаност, комуникация и т.н. Тази партия любов, в миг на отчаяна самозащита на собствените интереси и понякога здраве, принуждава единия да поеме инициативата и да направи заключителния ход, за да матира вовеки веков опонента си. Връзките създават 2 противникови лагера – тези на победителите и на победените.
Поради стеклите се обстоятелства аз съм бил само от страната на загубеняците и това разбълбука отвара на любопитство за чувството да си от клуба на ликуващите късметлии. Разбира се, не отправих въпросите си към предишната ми игрова партньорка (добра игра между другото), а проследих живота на един любовен гросмайстор 3-та степен. Той е участвал в множество по-незначими битки през младежките си години, но 3-те най-важни за него партии наистина са изковали мъж от него, превръщайки го в истински майстор на този кървав спорт! Не дълго след нашето запознанство той претърпя сериозно поражение и беше зарязан от приятелката си, което нанесе минимални щети и наложи репарации в изключително ниски размери върху неговото душевно състояние. Не само в партията шах, но и на това по-интимно поле има уроци за научаване, които помагат за шлифоването на по-нататъшната любовна стратегията на човек до съвършенство. Точно когато си помислих, че той ще е поредния присъединил се към клуба на загубеняците, той напълно ме опроверга и ми показа какво е чувството да триумфираш. Решителността му да се справи с последствията го поведоха към правилния път. Този на спорта, диетичното хранене, ученето и постоянството в работата, който му донесе повече от отлични резултати. По-нататъшния му светски живот отново предостави възможност за интересна игра. Опитен шахматист като него находчиво сформира Сицилианска защита и разби Гранд При атаката на скъсалата с него девойка. Момчето е толкова вещ и изкусен майстор, че дори контраатакува и затвърди доминацията си, чрез спечелването на бас между двама им след края на отношенията. Третата и решаваща война, в която той все още е участник, е в дълбока ситуация на пат и съм ужасно щастлив за развитието на партията до този момент. Моят приятел, който ще нарека със звучното име Елмар Село, е жив пример как трябва всички да приемаме загубите и да ги превръщаме в победи въпреки обстоятелствата. Ще се запитате как е възможно това и ще ме разкритикувате, че такъв човек не съществува, но спокойно. Уверявам Ви, той съществува и винаги е бил и ще бъде победител, един проклет победител, какъвто можеш да бъдеш и ти!