Неотдавна бях на интервю за работа в магазин за хранителни стоки. Мениджърът ми зададе доста заинтригуващ въпрос, който напрегна до максимум малкото ми останалото сиво вещество, поради дългото чакане. Първоначално запитването ми се стори лесно и просто – Как биха те описали твоите приятели?
Споменах за моята учтивост и чувство за хумор, след коeто се запрях и си общувахме като Бетовен в средният му период за около 20-30 секунди. Като човек с уж поне някакви морални ценности под колана и малко акъл, се учудих колко е трудно всъщност да се отговори на този въпрос. Самоотвержен и скромен бяха моите финални слова, които сложиха и край на мизерния ми отговор. За радост, човекът беше достатъчно учтив и прям и се съгласи с мен, че това си е изпитание за нормалните хора и как контрастирам от другите, които се описват цветисто и богато (да не се залъгваме, но си лъжат в стил Хитър Петър). Мениджърът спомена в по-нататъшния ни разговор, че българите са много дружелюбни и мили хора и ми разказа как е бил два пъти на почивка в Боровец.
Като човек израснал в България и живял там до деветнадесетата си година, мога да заявя, че тази наша визия за чужденците от западните страни, е някак си тайнствено-измамна. Освен ако не са били на Слънчев бряг. Да, може би не бих се оприличил като точния пример за българин, защото понякога се държа твърде приветливо и дружелюбно с всички както и подобава (взимайте пример). Това, разбира се, не се отнася за всички наши сънародници. Краткото ми преживяване от интервюто довя до моето съзнание любопитна мисъл – какво точно виждат хората в мен? Не като единична личност, а за моята цялостна принадлежност към българския народ. Поради огромната популярност на кулинарните предавания в България реших да отговоря на този въпрос, следвайки тази актуална тенденция. Приготвил съм ви една рецепта за тази лесна и проста гозба, с която се надявам да разберете какъв е българинът през моите очи.
Българин по балкански
Нужни продукти
-
- 1 x българин
- 4 ч.ч. гордост
- 2 ч.ч. доброта и милосърдие
- 1 ч.ч. завист
- ½ ч.ч. надменност
- 3 с.л. смелост
- 1 с.л. религиозност
- 2 с.л. расизъм
- 2 с.л. хитрост и скъперничество
- 1 щедра шепа мързел
- 2 стръка злоба
- 4 скилидки хедонизъм
- 1-2 стръка простащина
- Щипка двуличност
- Недоволство на вкус
Начин на приготвяне
В дълбок гювеч се омесват всички продукти, без злобата и завистта, като българинът се остави загърнат за 1 час, за да втаса. Изключително е важно, да не го оставяте за повече време, защото ще вкисне и ще е лют и изключително кисел. Поставете го в предварително загрята фурна на 250 градуса. Ястието се пече за 1 час и 30 мин. като първоначално се пече покрит с фолио, което придава неустоимата му крехкост. Премахнете фолиото 30 минути преди да изкарате българина и разнесете равномерно с четка злобата, за да се получи нужната златиста хрупкава коричка. Поднесете го топъл с нарязана на тънко простащина и недоволство на вкус. Приятен апетит.
Бележки
Разбира се, в различните области на България продуктите и количествата за приготвяне могат да варират драстично. Дадената рецепта е за напълно традиционен средностатистически българин. Такъв какъвто всеки е опитвал, рано или късно, като дете или тинейджър и продължава да му се наслаждава и в наши дни. Девизът на известния австралийски деликатес – веджимайт (гъста черна смес от мая, зеленчуци и подправки, която се маже на филийка или друго тестено изделие), сходства с мнението на другите нации за българинът. „Или го харесваш, или го мразиш“.