Ехо от стъпки преследва ме пак,
зародило се в сърцето без знак, без предупреждение
далеч в притихналия вечен вечерен мрак.
Ехо от стъпки преследва ме пак,
бавно пристъпва зло в зловонност зародено
с остри игли пробожда ме ледно.
Ехо от стъпки преследва ме пак,
без цел, посока, чисто като първа пролетна роса,
водещо ненужен спомен за отминалите красиви времена.
Ехо от стъпки преследва ме пак,
Сила да се боря отдавна изгубих и засрамено свеждам пред живота глава,
поемайки ударите на сиротната предизвестена съдба.
Ехо от стъпки застигна ме,
шепне ми нежно и носи въпроси, кажи ми ще спреш ли сега?
Ще има ли лъч над моята глава или отново Юли ще остане в покоя на моята душа?