Всичко бе също толкова тривиално и скучно, както и преди. Все същата баня с малки бели плочки на стените, сбутана мивка, удобно сгушила се до душа, и голямо огледало с описани мръсни кръгове и следи от пръсти по него.
Невзрачно пластмасово шкафче, препълнено с ненужни или вече използвани продукти, неестествено се подаваше от ъгъла на банята. На всяко едно от 3-те чекмеджета се мяркаше малка цветна бележка, чийто текст отдавна бе избелял и загубил смисъл. Очите му се разходиха пъргаво из предверието на празното помещение, но нещо го прикова щом погледите му се срещнаха в огледалото. Мисли за мизерното му съществуване нахлуха като бързеи, вливащи се в главната мисловна река. За щастие те бяха бързо потушени от притискащото го време. Непохватно сграбчи грубата изкуствена материя на хавлията, като пръстите му се впиха и колебливо обхванаха малки части от нея. Неглижирането движение бе достатъчно да отхлаби хавлията от кръста му, последвано от захвърлянето й върху тоалетната. Побутна чехлите си пред празната остъклена кабинка и влезе. Завъртането на крана освободи механичния бол, отприщвайки със страшна сила студената вода.
Душът изфуча в унисон с глухото монотонно бръмчене на бойлера и хармонично продължи да приглася. Водата се стичаше и заглушаваше шумовете на света. Тази тишина той бе чакал отдавна. Тази откъснатост бе неговият миг на спокойствие, който му даваше нови сили да се бори срещу нещото наречено живот. Срещата, която бе и повод за този извънреден душ, бе само след около 30 минути. Това го подбуди да премине към същинската му работа в банята. Движенията му бяха енергични и прецизни, но погледът беше празен и унил, блуждаещ в пространството на тясната задимена стая.
Той не бе единственият обитател на кабинката. Компания от крещящи и невъзпитани мисли не оставяха съзнанието му намира. Колкото и старателно да търкаше и плискаше с обилно количество вода лицето си, той не можеше да се прочисти вътрешно. Когато бе още дете, той често затваряше очи и напрягаше цялата си енергия, вярвайки, че някой ден това ще проработи и новият свят ще е по-дружелюбно и светло място за всички. За жалост детската фантазия нямаше силата да стори това и оставяше младежа винаги с горчив вкус на разочарование. Отдавна тези времена бяха отминали. Времето, ах този кръвожаден убиец на красотата и удоволствието, впил жадно устни в и без това горчивата чаша живот. Глътка след глътка заличаващ всеки миг, превръщайки го в зрънце минало. Сериозният свят бе заглушил детските весели стонове и всичко пъстро и изящно в тях. Някога той имаше розови детски очила, които правеха всеки ден по-шарен, весел и обнадеждаващ колкото и еднообразен и монотонен да изглеждаше отстрани. Ала времето се постара да заличи бляскавата им розова багра и да я замени с диоптърна, върху която тежко се бяха стоварили черни рамки и мрачен оттенък.
Душът спря. Волята, с всичките й малки ненужни прищявки и всички гласове в съзнанието му, утихна. Те освободиха учтиво място на потисканата, водещи най-често в него ненавист, банална реалност. Започваше се отново, всичко бе също толкова тривиално и скучно, както и преди.