През годините картината „Ръченица“ на Иван Мърквичка се е превърнала в светило за отминалия български бит и култура, представяйки неподправения характер на националните обичаи и традиции, образа и нрава на българина след Освобождението. Заглеждайки се в тази единствена по рода си творба, нотка на любопитство се прокрадва зад причината събрала един чешки художник и неговия известен ирландски събеседник точно в кръчмата на малкото планинско село Бистрица. Дали това е пълна случайност или може би белодрешкото от творбата на Мърквичка не е чак толкова чужд до българския идеал и бит предстои да разберете.
Джеймс Дейвид Баучер – Най-добият приятел на България
Джеймс Дейвид Баучер е роден през 1850 година в Багътстаун, в близост до Лаймрик, Ирландия. Учи в едно от най-старите училища в Ирландия – Кралското училище в Портора, Еникълим, като в последствие преминава в колеж в Дъблин. След завършването си той продължава своето обучение в Кеймбридж, където получава хуманитарно и музикално образование. За съжаление, поради напредналата си глухота, ирландецът е принуден да загърби своята мечта за развитие в музиката и се залавя с перото.
Джеймс Баучер става преподавател по английски език в отличения колеж на Итън, като междувременно написва множество статии, с които привлича и интереса на широката публичност и медиите. Една от най-популярните му статии, свързана с британската политиката на депортиране в Ирландия, придобива нечуван успех след публикацията й в лондонския вестник „Глоуб“. Преподавателската му кариера продължава цели десет години и бива последвана от изключителния жест на вестник „Таймс“ – предложение за позицията на главен кореспондент на Балканите. Разбира се, това предложение изобщо не е случайно, поради небивалата популярност, знания и умения показани през годините и неговото изграждане като изключителен журналист от световна класа.
Кореспондентът на Балканите
През 1888 година ирландецът получава първата си задача като кореспондент на Балканския полуостров. Тя е свързана със селски бунт на територията на Румъния, откъдето започва и неговото 15 годишно приключение. С влизането на територията на Княжество България, Джеймс Баучер става свидетел на последствията от неотдавнашния проруски преврат от 1886 година, който заменя на престола Александър I с Фердинанд Сакскобургготски.
През първите години на Балканите, ирландецът работи като независим журналист и продава своите статии главно на вестниците „Таймс“ и „Фортнайтли Ревю“. В основата на бързия му прогрес за придобиването на статус на експерт по Балканските въпроси е неговото силно любопитство и умения да създава трайни контакти по време на своите пътувания. Неговите преходи из родината ни го срещат с първите критски бунтовници и тяхната кауза за освобождението от османската власт, която става една от основните му каузи през годините. В статиите си за вестник „Таймс“ се откроява добрата му осведоменост за обстановката на Балканите и уменията му да вплита задълбочен анализ на ситуацията и представя обективно интересите на младите балканските нации. Въпреки че това може да се смята за пререкание с интересите на великите сили, каквато е била Великобритания, той запазва своя професионализъм и чувство за правда и отразява реалната ситуация единствено и само воден от своята преценка.
Междувременно се интересува и отразява десетки местни конфликти и бунтове на територията на България, Гърция, Албания, Македония и Румъния. Интересен факт е, че праща дописки в Лондон за провежданите първите модерни Олимпийски игри, които се организират в Атина през 1896 година от барон Пиер дьо Кубертен.
Най-добрият приятел и най-големият критик на България
В началните години на XX век, Джеймс Баучер вече е изградил своето реноме на един от най-влиятелните и успешни европейски журналисти. Той е в близка връзка с Балканския комитет и камарата на общините, които следят за неговите дейности и прогрес, като отгоре на това става автор на секциите за България, Румъния и Гърция на няколко издания в прословутата „Енциклопедия Британика“. Често неговото експертно мнение и авторитет стават причина за преосмислянето и съобразяването на министерски и балкански решения с дадената обстановка, но по абсолютно никакъв начин те не са винаги били в полза на България.
Журналистът е жарък поддръжник на българския идеал за присъединяване на Македония към пределите на страната ни, но неговия професионален стремеж към обективност не му позволява да изопачава истината. Журналистическата му почтеност и безпристрастност са в основата на неговите статии, които неведнъж представят неблагоприятни гледни точки за събитията в родината ни. Точно тази негови черти му спечелват приятелството на хора като Стефан Стамболов, д-р Константин Стоилов, Иван Ев. Гешов, д-р Васил Радославов, но и десетки нападки от българското политическо общество и власт. По това време той бива жестоко обвиняван от правителството за своите телеграми към Англия за покушението на Стефан Стамболов от 1895 година и ролята на цар Сакскобургготски и правителството в него. Самият Джеймс Баучер е бил в отлични взаимоотношения с изявения политик и активист, въпреки отправената към него критика за „методите на турско правителство“ на „българския Бисмарк“.
„Винаги се отправям към най-високостоящия експерт, когото познавам – министър-прецедателя, външния министър, главнокомандващия, изпращам си визитката и смея да твърдя, че никога не ме карат да чакам“ – Джеймс Баучер
Въпреки силната си подкрепа за българската кауза, непосредствено след написването на дописка за набезите на българите християни над помаците (българи-мюсюлмани), Джеймс Баучер е принуден да напусне страната. В своите записки той описва редовните зверства срещу малцинството от страна на християнското общество, които са с цел отмъщение за страданията на македонците под османско владение. Неговата стоманена безпристрастност печели уважението на вестник „Таймс“, който му възлага да консултира цели правителства и участва на политическата сцена. Прекараното десетилетие на Балканите го превръща не само в основна медийна връзка между източните и западните нации, а също така изграждат един ерудиран и влиятелен образ на международната политическа сцена. Пример за това е ролята му в първите официални контакти между България и Гърция през 1911 година, които водят и до тяхното съюзяване през 1912-та срещу общия враг.
След разгрома на България след междусъюзническата война, Баучер, както и героят от предишната статия, Луи Айер, остро оспорва решенията от Букурещкия договор от 1913 година и неговия ущърб за нацията ни.
Преди влизането на България в Първата Световна война, журналистът е все още на територията на страната ни и съветва българското правителство да се присъедини на страната на Антантата. Той е напълно наясно с обстоятелствата за включването на опозиционната страна, чийто съюз й гарантира присъединяването на Македония и части от Източна Тракия моментално. Джеймс Баучер напуска втората си родина през 1915 година заради включването на страната ни във военните действия, като подновява своите кореспондентски задължения от територията на Руската империя. Малко преди края на войната той се прибира в Лондон и се пенсионира, като тогава получава пълна свобода да изрази своето мнение във връзка с българската кауза. До последните си дни неговото пламенно перо осъжда суровите каузи на Ньойския договор и изключително строгите мерки към България и последствията за страната ни.
„Той вероятно бе най-верният и непоколебим приятел, когото някога е имал българският народ.“ – Таймс
Единственият ирландец с българско сърце
Джеймс Баучер неколкократно е изобразяван, сниман и засичан да се наслаждава на българските традиции, храна, обичаи и най-вече да опознава хората от всички прослойки и културата около тях. Неговата изтънчена британска особа бързо печели сърцата на българите, като често е бил канен на празнични поводи и събития в страната. Статусът му на ерген също допринася за неговата популярност, като се е наслаждавал на женско внимание и винаги е бил желан гост. Известно е за него, че въпреки важната му позиция на кореспондент на Балканите и ежедневния му досег до силните хора на деня, той е бил всенароден любимец на обикновените граждани.
Чудесен пример за невероятната връзка на ирландеца с българите е неговия приятел, прислужник, съветник и за кратко преводач, Иван, който е почти неразделна част от всекидневния живот на Баучер. Поради огромните си усилия за македонската кауза на българите, журналистът се слави с чудесна популярност не само в България, но и в Македония. През 1912 година, след отлъчването на турците от земите на Македония, Македоно-одринския комитет подарява на Джеймс Баучер бялата кобила на Явер паша. Макар и дълбоко трогнат от този жест той отбелязва, че не може да остави своя неотлъчен приятел Иван да ходи пеша. Скоро след това е доведена още една кобила за Иван, жест който не трогва само съветника му, а и целия български народ, извисявайки живописната особа на журналиста.
Говори се, че се озовава на известната картина на чешкия художник Иван Мърквичка „Ръченица“ точно поради близката му връзка със своя прислужник, който е родом от село Бистрица. Според изследователи, срещата на Баучер с Мърквичка и генерал Вазов в местната кръчма на селото е напълно случайна. В контраст с това факта, че точно ирландецът е в центъра на събитията в картината, ситнейки ръченица хич не е случайност.
Дългогодишния престой в пределите на страната ни пленяват Джеймс Баучер, превръщайки го във върл почитател на българските обичаи, облекло, като дори си е похапвал кромид лук, хляб и си е пийвал пивка ракийчица.
Неговият житейски път завършва на 30 декември 1920 година в София, като се смята че е починал в хотел „България“ след поредна среща с дипломати за негов бъдещ материал. Преди своята смърт той изявява своето желание при възможност да бъде погребан на най-любимото си място – Рилският манастир. С указ на тогавашния владетел, цар Борис III, ирландецът става единствения в историята на страната ни чужденец с честа да бъде положен в околността на светия храм. Въпреки силните критики от страна на гърци и сърби за нескрита пристрастност към България и нейната национална кауза, той така и не успява да закупи свой собствен дом в страната ни.
„Наистина българите имат малко приятели, но не показват признаци на отчаяние. За краткото време на тяхното политическо съществуване те преминаха през толкова много превратности, че вече свикнаха с безнадеждните ситуации. Тяхната държеливост, прозорливостта и твърдата им упоритост, здравомислещите им преценки и интуитивната им далновидност, а също и – какво да добавя? – късметът, който ги съпътства до този момент, може би отново ще ги поставят в добро положение.“ – Джеймс Баучер
Този дързък ирландец с лека ръка на сърцето може да се нарече българин. В най-тежките време за страната ни, той не само е служил като опора за младото правителство, но и ни е показвал правия път с неговия невероятен морален компас, нагледно водещ всички негови журналистически трудове. Обликът му в картината на Иван Мърквичка изобразява един достоен българин, който е живял със своите съотечественици, споделял е техните мъки, радости и копнежи, но най-важното винаги е имал куража да защитава българската кауза пред света, дори и когато той е бил срещу България.
Почести
„Съединени тютюневи фабрики“ също увековечават живописната фигура на героя от тази статия с производството на цигари с марка Баучер , които са били голям хит сред българите по онова време. В чест на журналиста с българско сърце на него е посветен връх в Рила, улици в България, като в близост до булеварда „Джеймс Баучер“ в столицата се намира и едноименната метро станция, като дори има и своя серия български пощенски марки. Залив край северозападния бряг на остров Смит (Smith Island) в арктическия архипелаг на Южните Шетландски острови също е удостоен с честта да носи неговото име, дадено му от Българската комисия по антарктически топоними.
Източници:
YouTube: Българска История – “Историята оживява” – Джеймс Баучер (епизод 21)
Българска История – Ирландецът с българско сърце (https://bulgarianhistory.org)
Afish – Джеймс Д. Баучер – белодрешкото, който друса шопска ръченица (https://www.afish.bg)
Вестник Труд – Джеймс Баучер избира Рилския манастир за място на своя вечен покой (https://trud.bg)
Площад Славейков – Най-верният приятел на българския народ (https://www.ploshtadslaveikov.com)
Снимки:
1. Wikipedia – Автор: FreXin
2. Wikipedia – Автор: Hubertgui
3. Изгубената България – lostbulgaria.com
4. Facebook – Възрожденски и патриотични песни – Албум
6. Wikipedia – Автор: Неизвестен
7. Wikipedia – Автор: Hubertgui
8. Wikipedia – Автор: Nikolai Karaneschev
9. Balkan Auction – ДЖ.БАУЧЕР -1921 г. КБМ № 177-185
10. Plovdiv Now – Истории от миналото: Как един италиански предприемач обедини 52 тютюневи фабрики и създаде „Картела“